Радий е открит от полски химик Мария Склодовска Кюри или известен също като Мария Кюри и френски химик на име Пиер Кюри през 1898 г. Мари го открива в уранови руди и смята, че в него има повече от един радиоактивен елемент. В крайна сметка Мари обработва тонове уранова руда, за да намери радий и полоний, които също са открити радиоактивни елементи. Оказва се, че от тон уранова руда, само 0,14 грама радий.
Ползите от радия в света на медицината
Радият се използва за оцветяване на часовниците, за да ги накара да светят, както и за изработване на копчета на самолети и други устройства. В крайна сметка обаче кобалт-60 замества радия, тъй като се счита за по-безопасен радиоактивен източник. Но сега радият се използва за производство на радон, радиоактивен газ, който е полезен при лечението на няколко вида рак. Медицинският свят също разработи Радий 223 дихлорид (радиев дихлорид), което е и името на генеричното лекарство. Употребата на това лекарство е класифицирана като радиофармацевтик. Радиев дихлорид, наред с други, се използва при лечението на пациенти с рак на простатата при следните състояния:
- Претърпели сте лечение или операция, но не са дали резултати
- Раковите клетки са намалили нивата на тестостерон
- Раковите клетки са се разпространили в костите и причиняват различни симптоми, но не и в други части на тялото
Дозата на радий 223 дихлорид, дадена на пациента, зависи от няколко фактора, включително тегло, лични здравословни условия и други съпътстващи здравословни проблеми. По принцип радиевият дихлорид се доставя при следните условия:
- Радиев дихлорид се прилага чрез интравенозна инфузия, чрез бавно инжектиране за продължителност от около 1 минута.
- Лечението с радиев дихлорид се провежда в клиники или болници с медицински екип, включващ техници, обучени за лъчева терапия.
- Радиев дихлорид се прилага на всеки 4 седмици с максимум 6 дози.
Към днешна дата радиевият дихлорид все още не се предлага под формата на хапчета. [[Свързана статия]]
Въздействие на лечението с радий върху пациенти с рак на простатата
Проучване преди няколко години доказа, че пациенти с рак на простатата, които са били подложени на кастрационни процедури, но без успех, са оцелели 3,5 месеца по -дълго след получаване на лечение с радиев дихлорид. Резултатите от проучването са сравнени с пациенти, които са получавали или празно лекарство, или плацебо. Доказано е също, че радиевият дихлорид подобрява качеството на живот на пациентите и забавя появата на първите скелетни нарушения. Въпреки че се смята, че радиевият дихлорид може да увеличи продължителността на живота на пациентите с рак на простатата, онколозите (специалисти по рак) всъщност използват лекарството само за облекчаване на болката (като болкоуспокояващо). Изследовател на рака от болницата на Университета в Колорадо в САЩ, Филип Дж.Ку разкри, специалистите по онкология разглеждат използването на радиофармацевтични лекарства като палиативни грижи. Тоест лекарствата се използват, за да накарат пациентите да се чувстват по -комфортно, а не да излекуват болестта.
Какви са страничните ефекти на радия като лечение на рак?
Радиев дихлорид действа чрез свързване с минерали в костите, за да достави радиация директно към туморите в костта. По този начин рискът от увреждане на околната нормална тъкан може да бъде намален. Когато се използва като лечение на рак, радиевият дихлорид може да причини следните странични ефекти:
- Подуване на стъпалата, прасците и глезените
- Гадене, повръщане и диария
- Анемия, дължаща се на ниски нива на червени кръвни клетки
- Лимфоцитопения, дължаща се на ниски нива на лимфоцити (някои видове бели кръвни клетки)
- Левкопения, поради ниските нива на белите кръвни клетки
- Неутропения, поради ниските нива на белите кръвни клетки, които функционират за борба с инфекцията
Макар и рядко, пациентите също могат да получат дехидратация, странични ефекти от инжекции и бъбречна недостатъчност.
Бележки от SehatQ:
Използването на радиев дихлорид не се препоръчва при пациенти, подложени на химиотерапия. Тъй като комбинацията от двете може да намали активността на костния мозък. В резултат на това се наблюдава намаляване на броя на червените кръвни клетки, белите кръвни клетки и тромбоцитите.
